Добро утро, народе персийски! При мен вали сняг, за пръв път тази зима – честито да ни е и всичко останало, но не искам някоя ужасна зима. При вас как е времето?
Та, да, супер е забавно да те събудят в девет, че да си пиеш антибиотика.
Даааа, и ми затри половината пост wordpress. Уби ми всякакво желание да се словоизливам тая сутрин. Не че това по какъвто и да е начин ви пречи, напротив, по-хубаво, няма да ви досаждам
C. Angelline
Or just spirits? Казано на български, коледния ви дух ли надушвам, или само духа от бутилката с пиячка? Което и да е от двете, надявам се да е в доволни количества. Както се разбра, предполагам, този пост ще е коледен. Така че ако сте антиколедно настроени… Ще ви метна една приказка след известно време. Ако пък обичате празника, заповядайте.
Подаръци… Ах, това нещо е много сложно. Измислила съм за някои хора (след като се събудих в три сутринта с истеричната мисъл “Не съм измислила подаръци!” – това беше в средата на ноември. Да, луда съм.)
Който иска нещо – картичка, разказче, откъде да знам и аз какво друго, да си каже. Чувствам се щедро настроена, като никога. Но трябва да тичам по задачки, нищо няма да се свърши само. Вие си кажете ;)
Съмнява ме, че има някой заблуден индивид от мъки пол, който ще се навие да чете това, но все пак да не ги пренебрегваме хората.
Отново си зарязах за известно време блога, но нещо така трябваше да орежа престоя си на Антихриста (разбирайте компютъра. И, да, лаптопът ще е Антихрист Джуниър). Та, да видим, какви невероятно неземно интересни събития от моя уникален живот сте изпуснали. *иронично покашляне, което се превръща в болна кашлица* А, да, болна съм. Някой да иска да се присъедини към мен, да си бухаме заедно?
Ха добро утро. Как сте, как сте? Някой нещо интересно да е сънувал? Аз от леглото се изтърколих направо до компютъра, още съм по пижама. Може би няма да е лошо да отида да пия кафе тая сутрин, като никога… Аха, да, откъде ще го взема, като такова няма? Ах, да си имам проблемите.
Време ми беше да напиша един такъв пост. Като се замисля, този цитат на Дийн стана наистина емблематичен. Всеки, който е гледал въпросния епизод на СПН, сигурно е изричал тези думи поне веднъж. Какво да правим, като people are idjits (кого цитирах сега? Напънете си мозъците малко де, няма всичко на готово да ви давам!)
И този пост не се очаква да е особено дълъг, тъй като трябва в скоро време да се омитам към университета, че математиката зове… Да, оплаквайте нещастната ми съдба, мили мои. Оплаквайте я така, както аз я оплаквам – с шоколад!
Добро утро, народе персийски! Вие как сте? Мен ме събуди гаден досаден телефонен звън, благодаря, че някой попита. Сега ми замина цялото настроение. А, и трябва към един може би да се затътря към университета. Блах. Не съм в настроение за дълъг пост, така че спирам до тук.
xoxo
C. Angelline
