От колко време не съм писала пост тук… направо паяжини е хванало мястото. Тъжният факт е, че намирам време за блога си само по време на часовете си по ИТ. Така, така, пролет зелена и прекрасна, красива, откъде дойе така да ни радваш? Ъъъ, това май беше вътрешният ми поет. Изчакайте момент, докато го натикам в някоя кутия и го пратя по пощата в Камбоджа.

И така, какви ги вършите вие днес? Аз изпитвам порочното желание да избягам от часовете и просто да се разхождам из парка в града, зареяла поглед в безкрая като един същински романтик. Боже, откога съм в такова хубаво настроение? А, сетих се, откакто грее слънце и е 20 градуса навън! Ако някой иска да ме обвини, че съм прекалено слънчице, хайде спомнете си как се чувствахте вие, когато беше гадно и студено и мрачно.

Днес е забавен ден, имаме контролно по български следващия час, но това е без значение, аз пак ще си остана невъзможно ухилена и искаща да прегръщам хората. Ако някой иска да му се мятам на врата, само да се мерне около мене, нямате проблем ;D Какво сега, ще се стечете всички около мен. Съмнявам се.

Сезонът на олимпиадите и състезанията започва да свежда глава сега, когато не е в разцвета на силите си и не ни заплашва с откровено шокиращ брой изпитания. Засега се очертават няколко забавнотии, но когато получа категорична информация, ще ви уведомя! Стискайте палци да отида на национална по английски, че иначе ще… няма да е много красиво, така да ви кажа. И то защото аз сама ще се линчувам.

Така, гномеовци и жулиети (ДААА, този филм искам да го гледам!), аз напоследък се активизирах и реших да предприема великото предизвикателство “100 книги за една година”. Ще ми изтекат очите и нищо няма да разбера, знам. Засега преминах през Бел Ами, много симпатична книга със страшно арогантен протагонист, хареса ми този човек! В момента чета Дориан Грей за не знам кой път, искам да науча тази книга наизуст, влюбена съм в нея, хедонизмът е изключителен начин да живееш. След това вероятно или Дядо Горио, или Парфюмът ще последва. В списъка ми има Пратчет, Кинг, Хемингуей… ще видим. Може да си направя страница тук за нещата, които съм прочела. Ей, това е идея!

Писането ми изостава мизерно покрай тези прекраснотии, наречени състезания (Бубееееееее, ще има отделен пост за теб и Варна, обещавам ти ♥ ). За интересуващите се, аз продължавам да наподобявам звуково влак, въпреки че вече пътувах значително време.

И, така, време е за обяд, часът ми скоро свършва, а контролното зове!

Au revoir, mon cherries (това последното е напъъъъъъълно грешно, но не ме интересува ;P),
C.Angelline

Advertisement