…или как аз все пак отидох на море, било то и за четири дена.
Всъщност няма толкова много за разказване, колкото бихте си помислили, че може да има. Четири дни може да са адски интересни, може и да са доста скучни. Моите бяха от последните. Но този пост е специално за Съдбата, защото снощи й обещах да го напиша.
…или как всеобщото бебе осъществи първото си, било то само еднодневно, напълно самостоятелно пътуване! Чувам ви как се подхилквате и въпреки това ще ви кажа, че беше доста приятно и вече ще бъде възможно да пристъпя към измолването на по-дълъг престой при този или онзи човечец в някой град. И имам iPod shuffle, което обяснява заглавието. Но да започна отначало.
Тихо е. Най-накрая някаква тишина. Не, не ме разбирайте погрешно, напълно доволна съм от пълната врява около мен обикновено – тя ми дава възможност да не се замислям прекалено много за тази или онази история. Но тишината е добро нещо, най-вече когато не случваш на нея често.
За който не е разбрал, в София съм. ГолЕм град, голЕмо нещо. Ама така е с нас, от провинциятa ;D
От какво бягам? Нищо. Просто профилактично ;D Пък и тази песен взе, че се пусна. Както и да е, взема да понапиша нещо тук? Нещата започнаха сериозно да ми миришат на изоставяне. Имам голям опит в занемаряването на този тип занимания, но винаги има надежда. Така де, като ми е скучно, какво друго да правя? Този пост трябваше да се появи на бял свят вчера, обаче по неведоми пътища взех, че заспах, преди да го напиша. Кааакто и да е. Минавам нататък.
Предупреждение: ще си излея всичкия яд, свързан с масовото ниво на писане на хората, които се водят “ах, но аз съм такъв писател” и как великите нелоялни на истински талантливите хора читатели се залепят за първата долнопробна история, написана като за 12-годишни. Няма да е красиво, няма да е глупаво, няма да е кратко. Бяхте преудпредени. Коментарите са добре дошли.
Сетих се за тази песен, какво да кажа? И така…. срокът вече неофициално приключи, а вашият любим изрод е отличник. Не знам дали някой ще ми повярва, че единствено по немски седнах и учих. Останалото е минаване метър, в което съм станала много добра. Всеки един от вас знае това.
Та, честита да ви е новата година! Искрено се надявам да е по-добра от 2010, защото последната хич не ми се понрави по най-различни причини. Но стига толкова тръшкане за старото, аз предлагам да хванем новото за рогата и сами да си направим годината епична. Разбира се, аз рядко следвам собствените си съвети, вие знаете това. Поради тази прекрасна причина е време да видя какви зайци мога да извадя от вездесъщата шапка, за да направя пост!
