…или как аз все пак отидох на море, било то и за четири дена.
Всъщност няма толкова много за разказване, колкото бихте си помислили, че може да има. Четири дни може да са адски интересни, може и да са доста скучни. Моите бяха от последните. Но този пост е специално за Съдбата, защото снощи й обещах да го напиша.
…или как всеобщото бебе осъществи първото си, било то само еднодневно, напълно самостоятелно пътуване! Чувам ви как се подхилквате и въпреки това ще ви кажа, че беше доста приятно и вече ще бъде възможно да пристъпя към измолването на по-дълъг престой при този или онзи човечец в някой град. И имам iPod shuffle, което обяснява заглавието. Но да започна отначало.
От какво бягам? Нищо. Просто профилактично ;D Пък и тази песен взе, че се пусна. Както и да е, взема да понапиша нещо тук? Нещата започнаха сериозно да ми миришат на изоставяне. Имам голям опит в занемаряването на този тип занимания, но винаги има надежда. Така де, като ми е скучно, какво друго да правя? Този пост трябваше да се появи на бял свят вчера, обаче по неведоми пътища взех, че заспах, преди да го напиша. Кааакто и да е. Минавам нататък.
Сетих се за тази песен, какво да кажа? И така…. срокът вече неофициално приключи, а вашият любим изрод е отличник. Не знам дали някой ще ми повярва, че единствено по немски седнах и учих. Останалото е минаване метър, в което съм станала много добра. Всеки един от вас знае това.
Добро утро! Аз съм на училище, но учене не се случва. Изненадани? Не, ни най-малко. Така или иначе, аз съм тук и блея най-упорито. Говорим си за sci-fi с госпожата, всеки гледа да натика любимия си сериал, а моя го оплюха. Минахме и през теми като театър, коледния концерт на мг (вижте предишния пост), а аз не получих отсъствие въпреки 20-минутното си закъснение. У-ра!
А днес как сте, прекрасни? Аз си пия топлото мляко (което, както неведнъж съм споменавала, е истинската напитка на злите гении!) и се радвам на факта, че вече мога официално да се успокоя и лениво да си се увия в одеялото, на фотьойла. Научила ли съм си? Нем. Написала ли съм си домашните? Ни най-малко. Но за всичко има време. Което ми напомня, по напълно нелогичен начин, че ми се хапват бисквити. Хм, може би по-късно. Сега? Пост!
Най. Накрая. Седмицата от ада свърши, изприказвах си каквото си приказвах и сега поне този следобед ще си почина. Липсата на каквото и да било време за писане на постове не би трябвало да изненадва никого, защото аз дори и да имам време, много рядко пиша, какво остава да съм затрупана с работа. Не че не намерих време да се лигавя и да правя какви ли не простотии, но това няма значение. Да видим какво толкова върших.
View full article »
