Добро утро! Аз съм на училище, но учене не се случва. Изненадани? Не, ни най-малко. Така или иначе, аз съм тук и блея най-упорито. Говорим си за sci-fi с госпожата, всеки гледа да натика любимия си сериал, а моя го оплюха. Минахме и през теми като театър, коледния концерт на мг (вижте предишния пост), а аз не получих отсъствие въпреки 20-минутното си закъснение. У-ра!
Category: me:mood
Защо има втори пост за днес? Защото трябва да си уча по физика и почти нямам време. Затова, вместо да си свърша работата, ще ви надраскотя един пост. Вселената е странно нещо ;D Така или иначе, да видим за колко време ще си изприказвам приказките, може и да остане нещо за физиката пуста!
Ами, да, не съм се появявала тук от кой знае кога, но това изобщо няма значение, никой не обръща внимание на блога (: Личи си в какво хубаво настроение съм, нали? Както и да е, може и да успея да излея малко яд тук.
Нали знаете, че понякога има песни, които ви карат да се замислите? Е, замислих се. Над нещо, което трябваше да осъзная много отдавна. Чудно е какво може да стане в главата на човек по време на една песен…
Откога чакам да кажа нещо подобно… Днеска беше супер якия ден! Това определено няма да е депресивен пост. Откога не се е случвало да тракам по клавиатурата с такъв ентусиазъм… Боже мили, побърквам се. Някой да ми прати някой нещастен вампир (нещастен, но не цупещ се. Като Деймън. Нямам против Деймън. Никак даже.)
Който иска да ми дава акъл или да ме прави позитивна, да се откаже. Няма да ви стане номера. Имам да изливам angst в този пост, не ви препоръчвам да четете в прекалено весело състояние. Бу, посвещавам ти поста, защото знам, че ти няма да тръгнеш да ми дрънкаш розови глупости и да ми рисуваш митични еднорози, превръщащи се в принцове.
…is another man’s pleasure
Реших пък все пак да не изоставям този блог, надявайки се той да доживее времена, в които ще се превърна в щастливо дърдорещо същество. Дотогава, предполагам, ще се примирите с тези непериодични незабавни постове, ако някой изобщо си прави труда да ги чете (;
