Предупреждение: ще си излея всичкия яд, свързан с масовото ниво на писане на хората, които се водят “ах, но аз съм такъв писател” и как великите нелоялни на истински талантливите хора читатели се залепят за първата долнопробна история, написана като за 12-годишни. Няма да е красиво, няма да е глупаво, няма да е кратко. Бяхте преудпредени. Коментарите са добре дошли.
Category: me:opinion
Преди да започна този пост, ще ви кажа едно нещо.
Така, сега мога чистосърдечно да си кажа, че не ми пука. Да видим какво друго интересно стана днес.
О, чудо, нов пост! Какво ли още можем да очакваме днес? Леприкони? Феички? Падащи на земята метеорити? Може би не чак дотам фрапантни неща, но пък със сигурност нещо не е наред, за да пиша аз в този блог. Не се знае дори дали ще довърша поста…
Неее, не версията с Робърт Дауни. Имам предвид съвсем друго нещо – минисериал, действието се развива в този век, британска продукция при това. Последното гарантира, че ще ми хареса. Има три епизода, но от ВВс са казали, че ще го продължат, което е радост за мен! Останалото слагам под кът, защото сигурно ще включва доста цитати и пищене от моя страна. Съдържа спойлери.
Та, докато чакам да ми се отвори още малко работа в този хубав неделен ден, реших да драсна пост, свързан с дейностите от вчера. Цяяяял ден блажено си седях на сйответните части и гледах сериали за измамници. А именно Hustle, Leverage и White collar (при последните две имах да си наваксвам). Ох, обичам крадци бе!
Не съм напълно сигурна какво ще излезе от този пост. Най-вероятно нещо смахнато. И без това го пиша само и само за да се отърва от ученето.
Заглавието е от песента, която се върти из къщи през последните два дни. Надявам се всички да сте толкова инатливи, защото мързелът и отказването от мечтите са много лошо нещо. Не че не ги правя постоянно, но това е съвсем отделен въпрос.
