Та, честита да ви е новата година! Искрено се надявам да е по-добра от 2010, защото последната хич не ми се понрави по най-различни причини. Но стига толкова тръшкане за старото, аз предлагам да хванем новото за рогата и сами да си направим годината епична. Разбира се, аз рядко следвам собствените си съвети, вие знаете това. Поради тази прекрасна причина е време да видя какви зайци мога да извадя от вездесъщата шапка, за да направя пост!
Category: me:plans
Този пост ще стои на първата страница, докато не минат Коледа и Нова година. Да пък, искам подаръци и ще си кажа най-нагло какви точно! Добавка на женски варианти за хората, които са се заблудили, че присъствието само на мъже на някои снимки означава, че искам да се обличам с мъжкия вариант на тези дрехи.
- Ръкавици без пръсти – само черни, за зимата (справка: Connor Temple, Primeval)
- Дантелени ръкавици без пръсти
- Дъъъълги чорапи (справка за 2. и 3. – тук или тук. Всъщност нямам нищо против да ми се подарят неща, подобни на всичко, с което са облечени.)
- Втора федора – черна, по-дебела и малко по-малка от сегашната ми. (справка: Neal Caffrey, White Collar; Connor Temple, Primeval; Ian Somerhalder / или цък)
- Черна вратовръзка (справка: Neal Caffrey, White Collar)
- Черно елече (справка: Connor Temple, Primeval. Може ли направо и един Конър?)
- Пощенска картичка на Доктор Кой – и може би ще получа ^^
- Много мандарини и портокали, защото са ми едни от любимите плодове.
- Nokia 6760. Тоооолкова симпатичен телефон!
- Сив плюшен хипопотам, какъвто искам от години!
- И гадже, но това, предполагам, не е по вашите компетенции.
Ако някой реши, че иска да ми подарява нещо от горепоменатите, драснете един коментар. Правя подаръци в замяна.
Поправка: Хипопотамът е заплют, от двама души дори! Телефон ми взеха. За ръкавиците без пръсти от 1. съм почти сигурна, че също са заплюти. Други желаещи?
Каква весела песничка ^^ Като по чудо и моя милост е сравнително весела, да не повярвате направо… Въпреки състезанието тази сутрин не съм дори малко раздразнена. Но като знам вселената каква е мила и добричка, това няма да продължи дълго. По-добре да си напиша поста преди да се намери кой да ми скапе настроението, нали?
Да, от дни вече се каня да напиша нов пост, но такъв все не се появява… Е, нищо, надявам се да довърша този днес, иначе няма да го бъде. Не че няма какво да се разправя, просто време нЕма. Не мислех, че някога ще го кажа, но уча прекалено много, за да пиша през ден през ден. Не, не съм се побъркала, поне така се надявам. Освен това замръзвам, пръстите ми са много студени. Отивам да си взема ръкавиците без пръсти. Ех, да бяха кожени…
Ах, мили мои прекрасни, вече официално е лято. Училището приключи по всички параграфи, бележниците са раздадени (и познайте кой изрод отново е пълен отличник…). Вече можем да започваме с абсолютния мързел.
Да, ама не…
