Вероятно пак се хвърлям надълбоко, но изпитвам голямото желание да говоря за нещо, което от известно време е като сламка в очите ми. Хората напоследък, заради огромното си желание да станат жители на англоговорящия свят, започват да забравят собствения си език. Изпити по английски, филми, книги – всичко, което се сетите, си пробива път в мозъците ни и докато с лекота разбираме чуждия език, забравяме българския.
Category: nuts and bolts of writing
Така и така съм започнала с постовете за писане, нека да продължа. Предполагам, че някои от вас ги интересува това, но за нещастие само двама човека решиха да изразят мнение по въпроса. Което ни води до днешната тема. Коментари. Храна за душата на всеки автор, решил да сподели написаното със света. Нашата смърт и нашето спасение, коментарите. Също така и най-болезнената възможна тема.
Предупреждение: ще си излея всичкия яд, свързан с масовото ниво на писане на хората, които се водят “ах, но аз съм такъв писател” и как великите нелоялни на истински талантливите хора читатели се залепят за първата долнопробна история, написана като за 12-годишни. Няма да е красиво, няма да е глупаво, няма да е кратко. Бяхте преудпредени. Коментарите са добре дошли.
