Предупреждение: ще си излея всичкия яд, свързан с масовото ниво на писане на хората, които се водят “ах, но аз съм такъв писател” и как великите нелоялни на истински талантливите хора читатели се залепят за първата долнопробна история, написана като за 12-годишни. Няма да е красиво, няма да е глупаво, няма да е кратко. Бяхте преудпредени. Коментарите са добре дошли.
Tag Archive: me:musing
Та, честита да ви е новата година! Искрено се надявам да е по-добра от 2010, защото последната хич не ми се понрави по най-различни причини. Но стига толкова тръшкане за старото, аз предлагам да хванем новото за рогата и сами да си направим годината епична. Разбира се, аз рядко следвам собствените си съвети, вие знаете това. Поради тази прекрасна причина е време да видя какви зайци мога да извадя от вездесъщата шапка, за да направя пост!
Коледните концерти на МГ са винаги забавни и съжалявам от името на тези, които не присъстват на тях, въпреки че могат. Тази година имаше международна тематика и големи лигавни от тримата главни кратунковци – които бяха облечени уникално, как не замръзнаха, не знам. Всякакви танци-манци, песни и веселие и лигавщина от стана на тримата глупаци ;D (Между другото, моите адмирации за Павел, който на няколко пъти спаси положението с импровизации. Има талант човекът.)
О, чудо, нов пост! Какво ли още можем да очакваме днес? Леприкони? Феички? Падащи на земята метеорити? Може би не чак дотам фрапантни неща, но пък със сигурност нещо не е наред, за да пиша аз в този блог. Не се знае дори дали ще довърша поста…
ОМГ! Втори пост за един ден! Светът полудява!
Ами, не точно. Просто се чувствам в подходящо за словоизливане настроение. Наядох се и съм спокойна. Освен това може да си открадна малко време, преди да почнат да ме айкат да спя… Да видим какво ще роди болната шизофренична моя същност.
Каква весела песничка ^^ Като по чудо и моя милост е сравнително весела, да не повярвате направо… Въпреки състезанието тази сутрин не съм дори малко раздразнена. Но като знам вселената каква е мила и добричка, това няма да продължи дълго. По-добре да си напиша поста преди да се намери кой да ми скапе настроението, нали?
Или, иначе казано, стотен пост. Не знам какво ще излезе от него. Трябва да отивам да спя вече.
