От какво бягам? Нищо. Просто профилактично ;D Пък и тази песен взе, че се пусна. Както и да е, взема да понапиша нещо тук? Нещата започнаха сериозно да ми миришат на изоставяне. Имам голям опит в занемаряването на този тип занимания, но винаги има надежда. Така де, като ми е скучно, какво друго да правя? Този пост трябваше да се появи на бял свят вчера, обаче по неведоми пътища взех, че заспах, преди да го напиша. Кааакто и да е. Минавам нататък.
Tag Archive: school
Коледните концерти на МГ са винаги забавни и съжалявам от името на тези, които не присъстват на тях, въпреки че могат. Тази година имаше международна тематика и големи лигавни от тримата главни кратунковци – които бяха облечени уникално, как не замръзнаха, не знам. Всякакви танци-манци, песни и веселие и лигавщина от стана на тримата глупаци ;D (Между другото, моите адмирации за Павел, който на няколко пъти спаси положението с импровизации. Има талант човекът.)
А днес как сте, прекрасни? Аз си пия топлото мляко (което, както неведнъж съм споменавала, е истинската напитка на злите гении!) и се радвам на факта, че вече мога официално да се успокоя и лениво да си се увия в одеялото, на фотьойла. Научила ли съм си? Нем. Написала ли съм си домашните? Ни най-малко. Но за всичко има време. Което ми напомня, по напълно нелогичен начин, че ми се хапват бисквити. Хм, може би по-късно. Сега? Пост!
Да, песента със същото име ще се появи накрая на поста. Събудих се към 7 и половина и в междувремието тогава – сега се наядох, следователно може да очаквате едно хубаво и доволно словоизлияние. Какво да направя, като имам навика да съм ненормално доволна след като се наям и наспя? Простичките човешки удоволствия трябва да бъдат достатъчни, за да сложат усмивки на лицата ни. *ирония* Да, хубаво е, че следвам собствените си съвети, нали? *прави физиономия* Та, да, обратно към поста.
Ако някой се чуди какво става с това прословуто мое училище… Печели! Ще приказвам главно за това. Отбягвайте този пост, ако не искате да четете за Крюела, коридорите и куриозията в прословутото училище. Е, намира се и по някое друго изречение на различна тематика, разбира се.
Честита ви нова учебна година, драги мои! Какво мога да ви кажа, което да успокои бурните ви сърца? Вероятно нищо. Малките тичат по коридорите, пълни с още неувяхнал ентусиазъм; големите се носят по пътя с моркови в ръце и зловещи изражения на лицата; учителите или вървят и крещят насам-натам, за да вгорчат и чуждите животи колкото своите, или просто се стараят да си пощадят нервите и да пораждат мир и разбирателство. Аз къде съм? Отстрани, разбира се, наслаждавам се на ада, който съм спомогнала да се зароди. Топло е, може даже да пробвам да си стопля млякото. О, мили мои, истинските зли гении не пият кафе. В млякото е истината.
Ах, мили мои прекрасни, вече официално е лято. Училището приключи по всички параграфи, бележниците са раздадени (и познайте кой изрод отново е пълен отличник…). Вече можем да започваме с абсолютния мързел.
Да, ама не…
